ISO 14001:2015

СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

БДС EN ISO 14001:2015 влезе в сила от септември 2015г.  Стандарта въвежда нова обща структура (високо ниво на структурата – Приложение SL) за съвместимост на терминология и структура с цел улесняване на интеграцията с други системи за управление.

Основните цели при въвеждането на новия стандарт са свързани с идеята за постоянното подобряване на СУОС и:

  • по-добро интегриране на СУОС с други системи за управление;
  • вграждането на СУОС като част от бизнес процесите на организацията;
  • изпълнение на задълженията за спазване;
  • по-силно взаимодействие със заинтересованите страни;
  • подобряването на резултатността на организацията спрямо околната среда;
  • повишаване на изискванията към вътрешния и външен обмен на информация;
  • мислене, основано на жизнения цикъл на продукта/услугата;
  • по-лесно прилагане от малки организации.

В новата версия на стандарта е въведена нова терминология, улесняваща интегрирането с други системи за управление:

  • документирана информация – вместо документи и записи;
  • задължения за спазване – законови и други изисквания;
  • контекст на организацията;
  • рискове и възможности;
  • външно изпълнение.

Основните изменения в БДС EN ISO 14001:2015 са:

  • контекста на организацията – определяне на всички външни и вътрешни въпроси, включително условия на околната среда, които могат да повлияят или да засегнат организацията;
  • определяне на заинтересованите страни, техните потребности и очаквания и тези от тях, които организацията приема като задължения за спазване;
  • акцент върху лидерството – от висшето ръководство се изисква да докаже, че е ангажирано с ключовите дейности на СУОС, а не просто да осигури изпълнението на тези дейности;
  • мислене основано на риска – организацията трябва да представи доказателства, че е определила, разгледала и, където е необходимо, е предприела действия за преодоляване на евентуалните рискове и възможности, които могат да окажат въздействие върху способността на СУОС да постигне планирани резултати;
  • мислене, основано на жизнения цикъл – организацията да отчете основните етапи от жизнения цикъл при определяне на аспектите на околната среда и тяхното управление;
  • определяне обхвата на СУОС в съответствие с контекста, организационните и физически граници, дейността на организацията, както нейната способност и правомощия да упражнява влияние. Обхватът трябва да бъде документиран и да е на разположение на заинтересованите страни..

 

С въвеждането на оценката на риска СУОС се разглежда като превантивна система, поради което отпадат превантивните действия като изискване в СУОС.

Всяка организация трябва да прецени времето, в което да направи преход към новата версия на стандарта – при надзор или одит за подновяване на сертификацията. Трябва да се отчете и крайният срок, в който това може да стане до 15.09.2018г.

При преминаване към новата версия на стандарта е удачно да се направи ревизия на документацията на съществуваща СУОС и да се прецени кои документи са полезни и ще се запазят, кои от тях трябва да отпаднат. Да се изготви план за прехода, в който да се отбележи, по какъв начин новите изисквания ще бъдат внедрени в СУОС, по какъв начин СУОС ще се интегрира в бизнес процесите на организацията и как да се постигне по-добра интеграция на СУОС с другите системи за управление на организацията.